Ha ezt a szöveget olvassa, az Ön böngészője nem rendelkezik az oldalhoz szükséges flash verzióval.
Itt frissítheti böngészője flash kiegészítését.



Оформяне на ловарската култура

След световните войни в Унгария е настъпил огромен спад в наличностите на дивеч. Цялата територия на страната месеци наред е била място на борби, а след войната е съществувало само бракониерство, което почти е довело до пълното унищожаване на останалият дивеч. През 1948 г. е основан Държавният съюз на унгарските ловци - ДСУЛ (Magyar Vadászok Országos Szövetsége MAVOSZ), който задължавал всеки ловец и всяко ловно дружество да се присъедини към съюза. Броят на членовете в дружествата по закон се определял според големината на ловната територия. Териториите за лов са се класифицирали в две категории: територии с едър и територии с дребен дивеч. От ловното богатство първо дребният дивеч е започнал да се размножава, докато едрия дивеч от качествена и количествена гледна точка е бил доста недостатъчен. В края на 1940 г. не е съществувала ловна статистика, поради което е било много трудно да се установи колко ловни дружества са съществували през тези години. По всяка вероятност са били около 1 500.
В началото на 1950 г. броя на ловните дружества намалява, поради факта, че ДСУЛ е започнал сливанията им. Големи промени в стопанството на различните видове дивеч е обещавала въведената по-късно т.н. планирана икономика. От гледна точка на отглеждане на дивеч, териториите с дребен дивеч се разделят на три части: пощадна територия, приемаща територия, територия на кухненски ловци. За да може да се осигури по-добра основа на икономиката, се въвежда определянето на наличността на дивеча според преценка. От 1957 г. започват да разрешават ловът и за чуждестранни ловци. Първото голямо ловно мероприятие е било организирано през 1960 г. в Будапеща: в рамките на международна изложба на лова, на която е можело да се видят и трофеите на експедициите неотдавна заврънали се от Африка. На 1-ви септември 1962 г. в Земеделският музей (Mezőgazdasági Múzeum), е открита ловна изложба в рамките на която се организират и дни на лова. В края на 40-те години, литературата свързана с лова е била оскъдна, но от края на 50-те години постепенно ситуацията се променя. Един след друг са публикувaни пътните и ловните записки на Жигмонд Сечени (Széchenyi Zsigmond), работите на Ищван Фекете (Fekete István), по същото време и няколко професионални описания. След Световната изложба на лова, проведена в Будапеща, ловната литература получава голям тласък.